Първата част на Климатичното изследване на ЕИБ от 2021-2022 г. проучва мненията относно изменението на климата в един бързо променящ се свят. Резултатите от този документ проследяват възприятието на хората за изменението на климата и действията, които очакват да бъдат предприети от тяхната страна за борба с него.
- 77 % от българите смятат, че изменението на климата и последствията от него са най-голямото предизвикателство, пред които е изправено човечеството през XXI-ви век
- 83 % вярват, че са по-загрижени за извънредното положение с климата, отколкото тяхното правителство
- 78 % считат, че изменението на климата оказва въздействие върху тяхното ежедневие
- 64 % смятат, че страната няма да успее драстично да намали нейните въглеродни емисии до 2050 г., както е заложено в Парижкото споразумение
- 58 % са за по-строги мерки от страна на държавата, които налагат промени в поведението на хората
- 72 % биха приели данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне
- 89 % заявяват, че искат да заменят полетите на къси разстояния с бързи влакове с ниско ниво на замърсяване в сътрудничество със съседните държави
77 % от българския народ смята, че изменението на климата и последствията от него са най-голямото предизвикателство пред които е изправено човечеството през XXI-ви век. Между хората с различни политически възгледи има малки различия: 72 % от хората с леви политически убеждения твърдят, че изменението на климата е най-голямото предизвикателство за човечеството през XXI-ви век, спрямо 83 % от тези с дясна политическа ориентация.
Това са някои от резултатите от първото издание на Климатичното изследване за 2021-2022 г., публикувано днес от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големия в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.
Нагласи спрямо кризата с климата : Борбата на страната срещу изменението на климата
Голямата част от хората в България (78 %) счита, че изменението на климата оказва въздействие върху тяхното ежедневие. Докато това е особено забележимо сред хората на възраст над 64 г. (82 %), тази цифра намалява с 10 пункта сред онези на възраст 15-29 г. (72 %), а 79 % от анкетираните на възраст 30-64 г. са съгласни с това твърдение. Нивото на доход оказва ограничено влияние върху това схващане (75 % за хората с високи доходи и 80 % за хората с ниски доходи).
83 % вярват, че са по-загрижени относно извънредното положение с климата, отколкото тяхното правителство. Вследствие на това, те са много скептични по отношение на способността на държавата да осъществи амбициозен зелен преход. Само 36 % смятат, че страната ще успее драстично да намали нейните въглеродни емисии до 2050 г., както е заложено в Парижкото споразумение. Огромното мнозинство (64 %) счита, че България няма да успее да постигне своите цели за намаляване на въглеродните емисии. 71 % от хората с леви политически убеждения споделят този песимизъм, което е с 13 пункта повече от хората с десни политически убеждения (59 %).
В резултат на това мнозинството (58%) от българския народ подкрепя по-строги мерки на държавата, подобни на мерките за борба с кризата от КОВИД-19, които ще наложат промени в поведението на хората.
А само 11 % от българите все още вярват, че глобалното затопляне не се дължи на човешки дейности.
Спорът в енергетиката
На въпроса за източника на енергия, на който трябва да разчита страната за борба с глобалното затопляне, почти половината от българите подкрепят възобновяемите енергийни източници (48 %, с 15 пункта по-малко от средната стойност за ЕС от 63 %) с оглед преодоляване на извънредното положение с климата. Подкрепата за възобновяемите енергийни източници в България е най-силна сред хората на възраст под 30 г. (58 % подкрепят това). Тази стойност пада с 29 пункта при хората на възраст над 64 г. (29 %).
Като цяло, българите подкрепят много повече ядрената енергетика в сравнение с останалите европейци (24 % спрямо 12 %). В България хората на възраст над 64 г. (39 %) подкрепят много повече ядрената енергетика, отколкото хората на възраст под 30 г. (8 %). Налице е и разлика в мнението между половете: мъжете (35 %) са много по-склонни да подкрепят ядрената енергетика от жените (15 %). Хората с десни политически убеждения в България са далеч по-малко склонни да подкрепят развитието на ядрената енергетика (21 %), отколкото хората с леви политически убеждения (35 %). Хората с по-високи доходи също подкрепят повече развитието на ядрената енергетика (32 %) в сравнение с хората с по-ниски доходи (20 %).
И накрая, българите са по-малко склонни да приемат страната имда разчита на пестене на енергия, отколкото останалите европейци (15 % спрямо 17 %). Пестенето на енергия е класирано преди засилената роля на природния газ (11 %). Може да се забележи и разлика в мнението между половете: жените (19 %) са много по-склонни да подкрепят пестенето на енергия от мъжете (10 %).
Най-популярните решения за борба с изменението на климата сред българите
Голямата част от българите (72 %) биха подкрепили въвеждането на данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне, подобно на останалите европейци (69 %). Дори 70 % от анкетираните с по-ниски доходи биха подкрепили подобен данък в България. Хората подкрепят и въвеждане на минимум 5-годишна гаранция за електрически и електронни продукти (92 %) и замяна на полети на къси разстояния с бързи влакове с ниски нива на емисии (89 %). Също така, те отдават предпочитание и на по-умерени мерки като подобряване на образованието и повишаване на информираността сред младежите относно устойчивото потребление (97 %).
Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова заяви: „Ясно е, че голямо мнозинство от хората в България са привърженици на по-строги мерки и инструменти, като например по-чисти енергийни източници, които да им помогнат в борбата с изменението на климата. COP 26 - срещата на върха по въпросите на климата, подсилва нашата решимост да увеличим усилията си и да ускорим екологичния преход, който е справедлив и не пренебрегва никого. Ние сме Европейската климатична банка и ролята на ЕИБ е да финансира проекти за чиста енергия, за пестене на енергия и решения за устойчива мобилност и иновации, които помагат за ограничаване на ръста на средната температура до 1,5°C или по-малко.”
Изтеглете таблицата във формат Excel с първичните данни за всички 30 страни, включени в изследването тук. Моля, щракнете тук за достъп до уебсайта на ЕИБ, където са представени основни изводи от Климатичното изследване IV на ЕИБ.
За Климатичното изследване на ЕИБ
Европейската инвестиционна банка публикува четвъртото издание на Климатичното изследване на ЕИБ - задълбочена оценка на общественото мнение относно изменението на климата. Проведено в партньорство с компанията за пазарни изследвания BVA, четвъртото издание на Климатичното изследване на ЕИБ има за цел да допълни по-широкото обсъждане за нагласите и очакванията за действия по отношение на климата. В изследването, проведено между 26 август и 22 септември 2021 г. участваха над 30 000 анкетирани, което го прави представителна извадка за всяка от изследваните 30 държави.
За Европейската инвестиционна банка
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на страните членки. Банката предоставя дългосрочно финансиране за обосновани инвестиции, за да допринесе за постигането на политическите цели на ЕС както в Европа, така и извън нейните граници. Европейската инвестиционна банка работи в около 160 държави и е един от най-големите многонационални кредитори за проекти за действия по отношение на климата. Наскоро Групата на ЕИБ прие своята Пътна карта на климатичната банка, за да изпълни амбициозната си програма в подкрепа на 1 трлн. евро за действия по отношение на климата и инвестиции за екологична устойчивост през десетилетието до 2030 г., както и да задели над 50 % от финансирането на ЕИБ за действия по отношение на климата и устойчивостта на околната среда до 2025 г. Като част от Пътната карта, от началото на 2021 г. всички нови операции на Групата на ЕИБ бяха съобразени и с целите и принципите на Парижкото споразумение.
За компанията BVA
BVA е фирма за проучване на общественото мнение и консултации, призната за една от най-иновативните фирми за пазарни проучвания в своя бранш. Като специализирана в поведенческия маркетинг, BVA съчетава анализа на данни със социалните науки, за да вдъхне живот на сухите данни. BVA е и член на Световната независима мрежа за пазарни проучвания (WIN), глобална мрежа от някои от водещите компании за пазарни проучвания и проучвания на общественото мнение с над 40 члена.