Перспективите за инвестиции в Централна, Източна и Югоизточна Европа са обещаващи, но компаниите следва да инвестират повече в най-нова техника и оборудване, както и в изследователска и развойна дейност. Това сочат констатациите в Проучването на инвестициите и инвестиционното финансиране, което Европейската инвестиционна банка публикува на 26 май, по време на форума GLOBSEC 2017 г. в Братислава. Представянето на това уникално годишно проучване, което обхваща цяла Европа и над 12 000 компании, поставя ударението върху инвестиционната среда в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ).
Според вицепрезидента на ЕИБ, Вазил Худак: „Инвестиционното проучване на ЕИБ показва, че перспективите за инвестиции в региона на ЦИЮИЕ се развиват във възходяща линия през последните години. От друга страна, виждаме, че несигурността, липсата на квалифицирана работна ръка и уредбата на деловата дейност и трудовия пазар продължават да бъдат голяма пречка за инвестициите в този регион. Регионът би спечелил от повишаване качеството на капиталовите запаси и от по-мощна подкрепа за НИРД. Изводите от проучването ще спомогнат ЕИБ да допринесе при вземането на политически решения, които действително да отразяват потребностите на дружествата, като по този начин насърчат инвестициите в ЕС."
Според проучването, въпреки че делът на инвестиралите в региона компании е по-нисък от средното за ЕС през 2015 г., корпоративните инвестиции са били силно застъпени в Словения, Чехия и Хърватия, над или според средните нива в ЕС. Като цяло, перспективите са положителни като в почти всички страни в региона повече дружества планират да разширяват инвестициите през 2016 г. вместо да ги съкращават.
Според проучването, инвестиционните перспективи в региона на ЦИЮИЕ през финансовата година 2016 г. са умерено оптимистични. В крайна сметка, повече дружества очакват да увеличат инвестициите, а не да ги съкратят, в съответствие със средните стойности в ЕС. Най-добри перспективи за инвестиции се очертават в Хърватия, Унгария, Полша и Словакия, докато най-слаба инвестиционна дейност се очаква в Литва, Естония и Латвия. Тези изводи отразяват сравнително по-слабите темпове на растеж в Балтийските държави напоследък, силния ръст на търсенето в страните от ЦИЕ4 и възстановяването в Хърватия след продължителна и дълбока рецесия.
В сравнение с ЕС като цяло, фирмите в страните от ЦИЮИЕ преимуществено влагат повече средства в относително изражение, в материални активи (т.е. машини, оборудване, земя, сгради и др.) и изостават в инвестициите в НИРД. Това може да има отрицателно отражение върху усилията на фирмите да извършат преход към производство с по-висока добавена стойност в средносрочен план, особено предвид факта, че фирмите в региона на ЦИЮИЕ изостават като цяло от ЕС по отношение на производителността.
Инвестиционният приоритет на фирмите за следващите три години е подмяната, много силно изразена сред фирмите в Унгария и Естония. . Най-голям дял от фирмите, които възнамеряват да инвестират в нови продукти и услуги се намират в Полша, Чехия и Словакия. В относителен план, намерението за разширяване на дейността – обикновено най-голямата инвестиция – е най-силно изразено сред фирмите в Хърватия (38 % от фирмите), Румъния (33 %) и Словакия (30 %), което съвпада със силното вътрешно търсене в Словакия и периода на недостиг на инвестиции в Хърватия по време на рецесията.
Тези резултати доказват, че недостигът на инвестиции се дължи не само на ограничените капиталови запаси, но също така и на недостига на съвременни машини и оборудване, както и на енергийно ефективни корпоративни решения. Наред с това, политическата и регулаторна среда задушава духа на предприемачество в региона, докато един от преобладаващите проблеми остава наличието на кадри с подходяща подготовка. В сравнение със средните стойности в ЕС, по-голям дял от фирмите страдат от ограниченията на външното финансиране, като основното недоволство от външното финансиране е свързано с изискванията за обезпечения и цената на средствата за финансиране.
Проучването за 2016 г. обхваща периода юли-ноември. Резултатите отчитат тежестта на добавената стойност като принос на дружествата в икономиката. Проучването обхваща 4 881 дружества в 11 държави членки на ЕС от ЦИЮИЕ.